Нүр цес неех
Украинмудин Орн
Ukraine
Україна
ЧастрЩе не вмерла України і слава, і воля  (Ukrainian)
Shche ne vmerla Ukrayiny i slava i volya  (transliteration)
Ukraine's glory has not perished, nor her freedom

 Украинмудин Орнин һазр орм  (green)

on the European continent  (dark grey)  —  [Legend]

Хотл Балһсн
(Аһу Ик Балһсн бас)
Kiev
50° 27′ N, 30° 30′ E / 50.45, 30.5
Келн Ukrainian
Орн нутгин улс  77.8 % Ukrainian
17.3% % Russian
  4.9 % others[1]
Улсин нерн Ukrainian
Залвр Unitary semi-presidential republic
 -  President Petro Poroshenko
 -  Prime Minister Volodymyr Hroysman
 -  Speaker of Parliament Andriy Parubiy
Legislature Verkhovna Rada
Formation
 -  Kievan Rus' 8821 
 -  Kingdom of Rus' 11991 
 -  Cossack Hetmanate 1649 
 -  Ukrainian National Republic November 7, 1917 
 -  West Ukrainian National Republic November 1, 1918 
 -  Ukrainian SSR December 30, 1922 
 -  Independence from the Soviet Union August 24, 19912 
Аһу
 -  Бүклдән 603 628 km2 (44th)
233 090 sq mi 
 -  Усна аһу (%) 7%
Олн улс
 -  2009 estimate 46,011,300[2] (27th)
 -  2001 census 48,457,102 
 -  Олн улсин нигтнь 77/km2 (115th)
199/sq mi
GDP (PPP) 2009 estimate
 -  Total $289.739 billion[3] 
 -  Per capita $6,339[3] 
GDP (nominal) 2009 estimate
 -  Total $116.190 billion[3] 
 -  Per capita $2,542[3] 
Gini (2006) 31>[4] (medium
HDI (2005) 0.788 (medium) (76th)
Currency Hryvnia (UAH)
Цагин бус EET (UTC+2)
 -  Summer (DST) EEST (UTC+3)
Drives on the right
ТЛД .ua
Calling code 380
1 The ancient state of Kievan Rus' was formed in 882 on the territory of modern Ukraine. From the historiographical point of view, Rus' polity is considered by some historians and the Ukrainian parliament as an early predecessor of the Ukrainian nation.[5]
2 An independence referendum was held on December 1 after which Ukrainian independence was finalized on December 26. The current constitution was adopted on June 28, 1996.

ЗаалтсЯсвр


 
Европин орн-нутг

Өстрмүдин Орн | Азермудин Орн | Арнагудин Орн | Андормудин Нутг | Хемшудин Орн | Цаһанорсин Орн | Бельҗмудин Нутг | Болгармудин Орн | Босмудин болн Херцегудин Орн | Ватикан Балһсн | Ик Бритишин болн Ар Гәәлгүдин Ниицәтә Нутг | Хунһармудин Орн | Ниицәтә Немшин Орн | Грисин Орн | Гүрҗмүдин Орн | Данскгин Нутг | Гәәлгүдин Орн | Ислгудин Орн | Эспанмудин Нутг | Италмудин Орн | Хасгудин Орн¹ | Кипрудин Орн | Латдин Орн | Литдин Орн | Лихтенштейна Нутг | Лүксин Балһсна Нутг | Масидин Орн | Малтдин Орн | Молдавмудин Орн | Монакин Нутг | Недерлендин Нутг | Ноорскгин Нутг | Польшин Орн | Португишин Орн | Пранцсин Орн | Румудин Орн | Сан Маринмудин Орн | Серпудин Орн | Словакудин Орн | Словенмудин Орн | Туркгудин Орн¹ | Украинмудин Орн | Суһомудин Орн | Хорватин Орн | Хар Уулин Орн | Чекмудин Орн | Свисин Ниицән | Сведин Нутг | Эстдин Орн | Орсин Ниицән¹


Үлмәд девскр һазр: Акротирин болн Декелин Һазр | Аландин Арлс | Гөрнзин Арл | Гибралта Балһсн | Җерсин Арл | Мэнин Арл | Форойсин Арлс | Свалбард | Ян Майенин Арл

Медҗ Гөрдлтә Орн Нутгин буулһавр (үннәр эврән бәәдг): Апсин Таңһч | Косовин Таңһч | Уулта Карабахин Таңһч | Днестр Кевсин Молдавмудин Таңһч | Ар Кипрудин Таңһч | Өвр Өседин Таңһч

¹ Һолар Азин төләд